Вашето име ли е вашата съдба?

Много преди потребителите на Reddit да открият пожарникаря Лес Макбърни, хората бяха очаровани от концепцията, че името на човек въздейства върху неговата орис.

Древните римляни даже са ни оставили рима за това разбиране, nomen est прокоба или „ името е прокоба “. Поговорката откри израз в действителния свят през 70 година прочие н. е., когато Гай Верес, римски чиновник, чието фамилно име се превежда като „ мъжка свиня “, беше изправен на съд за безчет грабежи и изнудвания в Сицилия. За страдание на Веррес, прокурорът в неговия развой не беше никой различен с изключение на именитият оратор Цицерон, който твърди, че държанието на Верес „ удостоверява името му “ – ранен образец за това, което в този момент бихме могли да назовем мъчително изгаряне.

В хилядолетията след подигравките на Цицерон връзката сред имената и орисите от ден на ден става предмет на научно проучване — нещо освен за което да се чудите или да го разпространите посредством епични истории, само че и да бъде количествено несъмнено и тествано емпирично.

Разрових се в доказателствата за номинативен детерминизъм или теорията, че името на човек въздейства върху избора му на специалност, ползи или брачен партньор, и мисля, че има основателни аргументи да бъде песимистичен към него. Но продължаващият интерес към концепцията – през вековете и, може би, срещу доказателствата – самичък по себе си е разкриващ, наблягайки надълбоко вкорененото предпочитание на хората за ред в една безредна галактика и ролята, която науката играе в задоволяването на тази потребност.

надалеч е публикация за инконтиненцията в British Journal of Urology, написана от екипа на A.J. Сплат и Д. Уидън. Читател на New Scientist измисли фразата номинативен детерминизъм, с цел да опише теорията, „ че създателите са склонни да гравитират към региона на проучване, която дава отговор на тяхното фамилно име “. (Оттогава смисъла на термина се разшири.)

В последна сметка концепцията, че имената предсказват освен специалности, само че и други резултати от живота, получи пълноценни диаграми и графики научно лекуване. В началото на 2000-те години три публикации, оповестени в влиятелния Journal of Personality and Social Psychology, твърдяха, че имената на хората въздействат върху решенията им освен за това кои специалности да изберат, само че и къде да се реалокират (те са привлечени от градове и улици с имена сходни или идентични на техните собствени) и за кого да се оженят (същото, само че за съпрузи и фамилни имена). За да бъде ясно, това е друго от проучването за това по какъв начин реакциите на другите към имената на хората въздействат върху вероятностите им за живот, като да вземем за пример в одитни изследвания на имена, за които се допуска, че са чернокожи против бели.

Номинативният детерминизъм стана част от учебниците по логика на психиката. Изследователите допуснаха, че това се дължи на имплицитния нарцисизъм или концепцията, че харесваме и сме привлечени неумишлено от това, което свързваме със себе си.

Но имаше скептици. Един от тях беше психологът Ури Саймънсън, тогава професор в Университета на Пенсилвания. Неговата публикация от 2011 година в J.P.S.P. е деликатно, методично демонтиране на тези предходни изследвания, които настояват, че имплицитният нарцисизъм ни притегля към съпрузи, градове и работни места въз основа на техните имена. Съществуващата литература, сподели той, поредно не съумява да изясни други, по-прости благоприятни условия.

Вземете констатацията, че американците са непропорционално склонни да се женят за хора, които към този момент имат същото фамилно име те го вършат. Д-р Саймънсън твърди, че няма потребност да се базира на прикрит нарцисизъм, с цел да се изясни това, тъй като има друго евентуално пояснение: модели на етнически имена и вътребрачни връзки. Тоест, в случай че сте американец от корейски генезис с фамилно име Ким и желаете да се ожените за различен човек от корейски генезис, вашият набор от брачни сътрудници включва несъразмерен брой други Кимове.

наподобяват следващи изследвания за даване на доказателства за въпросното явление). Но известността на сходни теории е разкриваща сама по себе си.

Помислете какъв брой доста неща трябваше да се случат, единствено с цел да ви слагат там, където сте през днешния ден – от съществуването на самата галактика до възхода на живота на Земята, до срещата на вашите родители и ранните ви фамилни и просветителни прекарвания. Помислете какъв брой елементарно всичко това би могло да се окаже друго.

литература, заинтересован съм. Част от мен желае да мога да се насладя на концепцията и мистерията на явления като номинативния детерминизъм, без да се тормозя дали са правилни в рецензирания смисъл.

Не Не ме разбирайте неправилно: науката е страхотна. Науката избавя животи и ни води до Луната. Но сциентизмът – неумолимият блян за систематично количествено установяване и пояснение на всичко – също може да лиши света от част от чудото му.

Бързото решение: Защо стилната логика на психиката не може да излекува нашите обществени заболявания. “ Той е съ-домакин на подкаста „ Блокирани и докладвани “.

The Times се ангажира да разгласява в редактора. Бихме желали да чуем какво мислите за тази или някоя от нашите публикации. Ето някои. А ето и нашия имейл:.

Следвайте раздела за мнение на New York Times по отношение на,,, и.